Хромозомни болести

Ох, да ви кажа заболява ме устата като се сетя за първата целувка, но... да започнем от начало. Та влизам аз в една тъмна и студена нощ в mIRC да почета. За тези, които не го помнят това беше една програмка за чат в много канали и навлеци, които и

Ох, да ви кажа заболява ме устата като се сетя за първата целувка, но... да започнем от начало. Та влизам аз в една тъмна и студена нощ в mIRC да почета. За тези, които не го помнят това беше една програмка за чат в много канали и навлеци, които искат да те свалят на всяка цена. Разбира се като разберат, че полът ми е мъжки ентусиазмът им секваше. Та въпросната вечер бях заговорен от странно момиченце с прякор ягодката. Така и не усетих как се съмна, а ние още не можехме да се откачим от клавиатурите. След малко баща ми отвори вратата на стаята, видя ме на компютъра, погледна си часовника и тактично ми обясни, че не съм нормален. И така си беше, бяхме стояли цяла нощ в чата да си говорим. Логично последствие бе и срещата ни след няколко дни. Да обаче нали съм стар чатър и вместо да отида на точното място стоях на няколко метра в страни и се правих на ударен. Така и не се бяхме виждали на снимка - затова нямаше опасност тя да ме познае. В един момент на спирката, която очаквах ягодката да дойде се появи едно много сладко момиче, от погледа й разбрах, че търси и чака някой, но бях толкова пленен от излъчването й, че просто си стоях там, след около 30мин гледане си хванах автобуса и си тръгнах без да и кажа една дума. Вечерта тя се опита да ми се скара, но й обясних, че съм бил там, но не съм я разпознал (ама и аз съм един некадърен лъжец). Тя обаче се върза и каза, че тя пък ме е видяла и последва втора безсънна вечер и втора среща на другия ден. Този път обаче нямаше измъкване. Още от началото се хванахме през кръста и започнахме упорито да обикаляме Борисовата градина... а единственото, което си мислих е "и сега какво следва?". Не бях излизал с момиче преди, не знаех нито какво да говоря, нито както да правя, нито кога, как, защо... ужас просто. Изкарахме си чудесно и дойде време да си тръгваме. Знаех, че това е моя шанс, изпратих я до тях и в момента, в който трябваше да се разделяме аз замълчах в очакване. Тя също млъкна и ме гледаше все едно тя очаква нещо. Не знам колко време сме се гледали на разстояние по-малко от 20 сантиметра, обаче на мен ми се стори, че сме стояли така час. Явно е било по-малко от няколко секунди, но адреналина си е казал своето. В един момент не знам как събрах смелост и отправих устните си към нейните, тя направи същото и... ау... как боли... за една бройка да си счупим зъбите. Вместо да се опитаме да се сближим бавно нежно всеки един от нас се опитваше максимално бързо и непохватно да стигне другия. И това наистина се случи, но с цената на прехапани устни и изтръпнали зъби. Последва нервен и притеснен смях и след по-малко от секунда втори опит този път по-внимателно. Е това беше целувката, която чаках. Първата целувка, с окървавени устни, изтръпнали зъби, но все пак целувка, не помня колко време се целувахме, но със сигурност и двете ми бузи бяха олигавени... после разбрах, че и на нея и е било първата целувка. По-интересното е, че и двамата още помним тази целувка много по-ясно от всеки друг момент на нашата връзка. И все пак, пазете си зъбите :) Автор: Александър Ненов